Понякога приятелите ме молят да помогна за определен световен проблем, използвайки малко „магически сили“. Винаги им казвам, че Далай Лама няма магически сили. Ако имах, нямаше да чувствам болките в краката или гърлото. Всички сме еднакви като човешки същества и изпитваме едни и същи страхове, надежди и несигурност.
От будистката гледна точка всяко разумно същество знае какво е страдание, болест, старост и смърт. Но като хора ние имаме способността да използваме ума си, за да превъзмогнем гнева, паниката и алчността. През последните години наблягах на „емоционалното разоръжаване“ тоест да се опитам да видя нещата реалистично и ясно, без влиянието на страха или яростта. Ако даден проблем има решение, трябва да работим, за да го намерим, ако това не стане, не е нужно да губим време да мислим за това.
Ние, будистите, вярваме, че целият свят е взаимозависим. Ето защо често говоря за всеобща (световна) отговорност. Избухването на пандемия от този ужасен коронавирус показа, че това, което се случва с един човек, скоро може да засегне всяко друго същество. Но също така ни напомня, че един състрадателен или конструктивен акт – независимо дали работите в болници или просто спазвате социалната дистанция – има потенциал да помогне на мнозина.
Откакто се появиха новините за коронавируса в Ухан, се моля за моите братя и сестри в Китай и навсякъде другаде. Сега видиме, че никой не е имунизиран срещу този вирус. Всички сме притеснени за близките си, за бъдещето, както за световната икономика, така и на собствените си домове. Но молитвата не е достатъчна.
Тази криза показва, че всички трябва да поемаме отговорност там, където можем. Трябва да комбинираме смелостта, която лекарите и медицинските сестри проявяват с техният опит, за да започнем да преодоляваме тази ситуация и да предотвратим в бъдеще повече подобни заплахи.
В това време на страх е важно да мислим за дългосрочните предизвикателства и възможностите на целия свят. Снимките на нашия свят от космоса ясно показват, че синята ни планета няма реални граници. Затова всички ние трябва да се грижим за нея и да работим за това да предотвратим климатичните проблеми, както и всички други възникнали разрушителни сили. Тази пандемия ни служи като предупреждение, че само обединени заедно с координирани глобални действия, ще посрещнем предизвикателствата, пред които сме изправени.
Трябва също така да помним, че никой не е застрахован от това да страда. Затова нека протегнем ръцете си към тези, които нямат дом, храна, средства или семейство, което да ги пази. Тази криза ни показва, че не сме разделени един от друг – дори когато живеем разделени. Затова всички ние носим отговорност да проявяваме състрадание и помощ.
Като будист вярвам в принципа на постоянството. В крайна сметка този вирус ще премине, тъй като през живота си съм виждал много войни, както и не малко други ужасни заплахи, а ние ще имаме възможността да възстановим глобалното си обществено, както сме правили много пъти до сега. Искрено се надявам, че всеки може да бъде в безопасност и да остане спокоен. В този момент на несигурност е важно да не губим надежда и увереност в усилията, които много хора полагат.
Източник: Публикация в Time Magazine – 14 април 2020 г.